Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 17.11.2017
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558
USDUSD11.6615
GBPGBP12.1930
CHFCHF11.6736

Черноморие

Дуранкулак
Дуранкулашко езеро
Село Дуранкулак е най-северното българско черноморско селище, последното преди границата на България с Република Румъния. Намира се на около 18 км северно от Шабла и на 107 км от Варна. Създадено е около 19 век. Името му е от турски произход и се превежда горе долу като стоящо ухо /“дур“-стои и „колак“ -ухо/, във връзка с формата на намиращото се наблизо Дуранкулашко езеро. През периода 1913-1919 година Дуранкулак е в пределите на Румъния. След връщането му към България през 1940 година, получава името Блатница и така до 50-те години, когато отново връща старото си наименование.
Югоизточно от Дуранкулак, разделено от морето с широка пясъчна коса се намира Дуранкулашкото езеро, в миналото известно и като Орловото езеро, Блатнишкото езеро или Картали, то е обявено за защитена местност с площ 446.5 ха, на 21.02.1980 година. Езерото е с голямо значение за опазване на редки и застрашени растителни, пернати и животински видове. „Блатото“, както го наричат местните жители, не е много дълбоко и има размери около 5 км на 2 км. В него са се образували така наречениете Малък и голям остров. На малкият (с големина 5.3 дка) се издига къща с частен имот.
Големият остров е с площ 20 дка и е първия праисторически музей на открито в България. На него се намира единственото в Европа пещерно светилище на богинята Кибела и енеолитна селищна могила от 4600-4200 г.пр.н.е.
На това мястото са намерени следи от най-древното земеделско-скотовъдно население на Добруджа, носител на праисторическата култура Хаманджия. Открит и изследван е и най-големият засега праисторически некропол в света, функционирал непрекъснато повече от хилядолетие и половина (5300 – 3800 г. пр. Хр.). Селищната могила на Големия остров е обитавана с известни прекъсвания повече от 6 хилядолетия – до края на Първото българско царство. Не случайно някои изследователи я наричат „Добруджанската Троя”. Тук посетителят може да види най-старата каменна архитектура в континентална Европа, както и храма на Великата богиня-майка Кибела.
Археологически комплекс „Големия Остров” на Дуранкулашкото езеро се намира в непосредствена близост до главен международен път Е87 и разполага с удобен достъп по асфалтов път за леки автомобили и автобуси, и възможност за паркинг.
На около 2.4 км от село Дуранкулак се намира и къмпинг Космос. По начало няма как да разбереш, че там се намира нещо подобно, тъй като входа минава през двора на ТКЗС и доста можеш да се заблудиш с тракторите отпред. Така или иначе се минава през там. Има и ресторант с красива гледка към морето. Край къмпинга се намира нос Карталбурун /от турски Орлов нос/, северно и южно от него се намират плажовете. Северният е с дължина 2.5км, достигащ до нос Сиврибурун /от турски Остър нос – границата с Румъния/. Южният плаж е дълъг около 7 км и се разпростира до нос Крапец, самия плаж на места е пълен с изхвълрени от морето черупки и водорасли. Именно зад този плаж е разположено Дуранкулашкото езеро.
=
Шабла
нос Шабла, Шабленския фар, Шабленско езеро, Шабленска тузла
Шабла се намира на 20 километра от Каварна и 80 км от Варна. Самият град /обявен за град през 1969 г./, не се намира на морска територия, но това не пречи да го свързваме с най-старият действащ на Балканският полуостров фар.
Нос Шабла, където се намира Шабленския фар, е най-източната точка на България. За това тук слънцето първо погалва красивото море, и тук първа пристига Новата Година.
Около нос Шабла е разположен двукилометров подводен риф и заедно с някои плитчини между Шабла и Тюленово са сериозна причина за построяване на фара. За година на строежа му се смята 1856 г., но много историци смятат, че тогава е само възстановен.
Казват, че в лоцията на италиански кораб акостирал преди години, фарът е отбелязан да съществува 12 години назад – т.е 1844 година. Историците изказват мнение, че вероятно през византийската и римската епоха е имало навигационно съоръжение на същото място.
В древността един от основните пътища в Черно море е от устието на река Дунав до Босфора – нос Шабла е по средата. На него, почти в края е построена и 32 метровата кула на фара. По време на Кримската война е била разрушавана няколко пъти. Пътеводната светлина на фара се вижда на 17 мили (31км) навътре в морето, светейки на интервал от 25 секунди.
Шабленският фар е уникален не само с дългогодишната си история. Той е умалено копие на прочутия Александрийски фар, който е и едно от Седемте чудеса на света. Това е и единственото такова съоръжение, боядисано в два цвята – червено и бяло.
На около 3 км от Шабла се намира и защитена местност Шабленско езеро, обявена за такава през 1979 година Под това име се обединяват две естествени крайбрежни езера в Шабла и Езерец, свързани помежду си с изкуствен канал. Самите те са отделени от морето с пясъчна ивица, широка 30-50 метра. Мястото е сред най-значимите влажни зони на България заедно с Дуранкулашкото езеро. Тук се срещат растения, които рядко могат да се видят на други места. Особено значение имат за птичата фауна. През есенно-зимния период могат да се наблюдават световно застрашени видове. Над 70 вида са вписани в Червената книга на България. Защитената местност е от голямо значение и за опазването на видрата. На около 2 км югоизточно от него се намира и Шабленска тузла- калолечебна зона, представляваща полусолено крайбрежно езеро отделено от морето с висок дюни.
=
Тюленово
Тюленово се намира между Шабла и Камен бряг / на 100-тина километра от Варна/.
В Тюленово подобно на нос Калиакра и Камен бряг, бреговете са в червени цветове, стръмни спусакащи се поне 20 метра надолу до морето. Тук пясък няма.
Някога тук са живеели тюлени от вида тюлен монах. Казват, че през 30те години на миналия век, румънската кралица Мария, получила като подарък двойка тюлени. Първоначално живеещи в заградена територия на бреговете на Балчик, скоро тя решила, да ги пусне на свобода, предполага се, че те са се адаптирали и създали поколения, обитавайки подводните пещери на Тюленово.
През 1978 година по време на подводна експедиция на германци, в една от пещерите водолаз открива останки от скоро умрял тюлен. Предполага се, че това е последния живял в Тюленово. Но делфини, скачащи, увличащи те с играта си, могат да се видят и сега.
До самата пещера- Тюленовата пещера, където е открит последния тюлен може да се стигне само по вода и то в тихо време. При вълнения на морето достъпът е невъзможен, но успееш ли, казват – те очаква уникална разходка, и то 200-300 метра навътре.
Тук е като място не докоснато от цивилизацията, красиво и неопитомено. Почти всяко местенце си има име: „Ашалък“, „Киприя“, „Дупката“, „Мартина“. Край Тюленово можеш да срещнеш много почитатели на екстремните спортове: скално катерене и подводно гмуркане. Разбира се, това е и добро място за риболов.
До селото няма междуградски транспорт, стига се с кола или ентусиазъм /на около 5 километра е от фара в Шабла/. Кръчмата на селото се намира над самия залив, откривайки гледка към морето – цените не са високи. Обикновенно посетителите тук нощуват на палатки, вариант е и семейното хотелче „Орбита, също така самите жители предлагат домовете си за нощувки.
Интересно за отбелязване е , че именно край Тюленово е направен първия сондаж за нефт /1951 г/, и именно тук през 1952 година започва за първи път добивът на нефт в България. Пръснатите работеши сонди пополетата могат да се видят и сега.
Около Тюленово има и други интересни места за посещение, като „Скалните манастири“.
=
Яйлата
Камен бряг
Между Шабла и Каварна, на 2 км от Камен бряг се намира археологическия резерват Яйлата, обявен за такъв през 1989 година. Заедно с растения и животни, скали и пещери местността е обявена за защитена територия. Името й е от тюрски произход и в превод на българския Яйла означава високо пасище. Местността е разположена на 453 деката площ, обхаваща голяма площ от бреговата ивица, започваща от Камен бряг до курорт Русалка. Тук могат да се видят останки от древни цивилизации и народи- разположени са голям брой групирани пещери, използвани като жилища. През ранновизантийския период е съществувал и скален манастир, подобно на Аладжа манастир, братя Шкорпил първи посетили мястото и го картографирали. В трите открити некропола са намерени над 120 гробни съоръжения, които са били фамилни.
Там може да се види и останки от ранновизантийск крепост, строена по времето на император Анастасий – V-VI в.от н.е., на обща площ от 2,5 декара. Запазени са следи от пет кули, три стълби и една кула-порта, разрушена през VI в.
На територията на Яйлата, гнездят над 50 вида птици. От тук минава Виа Понтика – един от основните пътища за миграция на прелетните птици. Срещат се и 19 вида редки и застрашени от изчезване растения.
На около километър и половина от Яйлата, се намира и Огънчето – метална тръба от която изтича газ и гори „вечно“
=
Русалка
Тауклиман
Курортът „Русалка“ е на около 90 км от Варна. В близост до нея, на около 5 км е и Яйлата и около 10 км – нос Калиакра. Морският курорт се намира в природния резерват Таук лиман (Птичият залив), известен с вековните си дъбови гори и пернатото многообразие.
Ваканционното селище „Русалка“ е построено 1968 година. Почти 30 години е използвано само от чужденци и българите почиващи там са били малцина, но сега почти свободно можете да се влезне вътре. Основно, тук се почива на принципа All Inclusive и ако искате да си поръчате в някое заведение едно питие, ще ви гледат доста странно.
Русалка е спокойно място, където динамичния живот познат ни от Златни пясъци и Слънчев бряг почти го няма. Навсякъде се виждат, ниски постройки – тип вилни къщи, някои от които явно от времето на построяването на курорта. В крайбрежната ивица преобладава скалистия бряг, но на малки кътчета се намират и пясъчни ивици. Мястото е много красиво заради природата, която го обгражда, но към самото ваканционно селище има какво да се желае.
=
Болата
Болата се намира, на около 2 километра северно от нос Калиакра. По каньоните на местността гнезди скалния орел. Oсвен това в Болата живеят около 150 вида водолюбиви птици- това не е случайно. От тук минава Виа Понтика – един от основните пътища за миграция на прелетните птици.
Там където червените скали докосват морето, се е образувал малък залив, с пясъчна ивица. Често тук може да се наблюдава и играта на делфините. Местността е благоприятна за водни спортове и риболов. На територията се намира и лека постройка, където може да се хапне.
=
Калиакра
Нос Калиакра, резерват Калиакра
Нос Калиакра се намира на около 12 км от Каварна. Получил името си от гръцки в превод „добър /хубав/ нос“, висок 70 метра той е вдаден 2 км в морето. С това си име се споменава за първи път в морска карта от 1318 година. Най-ранни заселници по тези места около 4 в. пр.н.е. били тиризите / тракийско племе/, използващи непристъпността на скалите за да построят крепостна стена. Те дали и първото име на местността – Тиризис.
През елинистичната епоха е построена и втората крепостна стена, по-късно е разширена и първата крепост. И днес на Калиакра могат да се видят останки от трите отбранителни линии. През периода 341-342 година са построени и кръгли кули, а през втората половина на 4 век, е изградено и третото укрепление.
Част от носа и местността около него, е обявена за природен резерват „Калиакра“ през 1941 година. От 2003 година средновековната крепост Калиакра и акваторията около село Българево на площ 5359.1 дка са обявени за археологически резерват. Впечатляващото си светлинно, художествено оформление е поставено през август 2006 година.
Именно тук на Калиакра, през 1444 година са спрели войските на Владислав III Варненчик – крал на Полша и Унгария, в похода си срещу Османската империя, преди битката във Варна на 10 ноември 1444 г.
Пак тук, Адмирал Ушаков разбива турската армада /31 юли 1791г/, с което се слага край на Руско – Турската война от 1787 – 1791 година
През втората половина на XIV в., Калиакра е била столица на т. нар. Добруджанско (Карвунско) княжество на българския владетел Добротица. Запазени са част от българска църква, жилищните сгради водопровода, баните и резиденцията на княза.
Няма начин да не сте чували легендата за Калиакра, за 40-те девойки, завързали плитките си и хвърлили се в бурното море, за да се не попаднат в ръцете на османските поробители. Друга легенда разказва, как покровителя на моряците Свети Никола, бягайки от турците където стъпвал Бог удължавал земята под краката му. Там, където поробителите го хванали е изграден параклиса „Св. Никола“ – действал от 1904 до 1941 година, възстановен отново през 1993 година. На същото място по турско време е имало и дервишки манастир /дервиш-мохамедански монах/. В музея на носа, можете да видите експозиция от предмети от бита на населението, а също и макет – възстановка на крепостните стени на Калиакра – осветени и озвучени. Около водите и пещерите на резерват Калиакра могат да се наблюдават три защитени видове делфини-обикновен делфин, муткур и афала, също така и качулатия корморан. Някога във водите и скалите на нос Калиакра, подобно и в Тюленово намирал убежище и изчезналия вече тюлен-монах.
На територията на Калиакра няма почивна база, но за това пък има ресторанти с разнобразно меню.
=

=
Двореца в Балчик
Тихото гнездо и Ботаническата градина
Обикаляйки в Балчик румънските владения на княз Сатмаре, през 1921 година, румънската кралица Мария се влюбва в това място. По-късно, тя ще го нарече „Тенха юва“ или Тихото гнездо.
Строежът на самия Дворец е извършен от италианските архитекти Августино и Америго през периода 1924-1927 година. Специално поканен за да сътвори красивите паркове, е швейцарецът Жун Жани. По-късно, през 1937 година той умира и делото му довършва швейцарец от еврейски произход Гутман. Освен това по изграждането на това прекрасно място ,са работили безвъзмездно и много местни жители.
А под дворцовия параклис, на южната страна на първата тераса можем да открием даже вградена възпоменателан плоча за признателност: „За спомен на Денис Гаетано, доверен мой помощник, иззидал из основи това място. 14 май 1930г. Мария“

Това, което прави впечатление в Двореца, е различните религиозни сюжети, архитектурна композиция, митологични персонажи.
Между тях е декоративната джамия с минаре, поставените на много места кръстове с надписи на черковнославянски език- донесени от гробищата на манастирите в Молдова. Също така византийски православен параклис, колонади и двор в мавритански стил, красиви митологически същества по чешмите. Елинистичният мраморен трон бил докаран чак от Флоренция, „съжителствайки“ с езически барелефи, мюсюлмански каменни надгробия с изваяни чалми, огромни глинени делви от Мароко. Това странно съчетание се дължи на учението на персиеца Бахауллла, на което Мария била поклонничка. Религията проповядва единство на Бога , единство на всички религиозни учения и човешкия род. И всички тези чудновати неща, са прегърнати от невероятните паркове, тераси, градини и уханни цветя. Преминавайки между красиви порти от ковано желязо, лабиринти от водни канали и водни огледала, там можеш да усетиш, защо кралицата е изпитвала такъв трепет към Тихото гнездо. Ще се разходиш из Гетсиманската градина / най-източната част от парка/ или пък Градината на Аллах /там където сега са кактусите/,или новата Плачеща градина с плачещи върба, вишна и кедър. Незабравяй да минеш през Моста на въздишките или да поседнеш под най-голямата на балканския полуостров магнолия. Това ухание, няма с какво да сравниш. Тук ще видиш нимфеума /римска баня/ и красиви водопади. Лабиринти от тайнствени и красиви места.
Около Двореца в Балчик се намира и университетската ботаническа градина, създадена през 1955, която се е сляла с историята на Двореца. В нея могат да се открият около 370 етикетирани растителни вида – дървета и храсти. Особено внущаваща е кактусовата колекция от 600 индивида. Казват, че през 30-те години на миналия век, румънската кралица Мария, получила като подарък двойка тюлени. Първоначално живеещи в заградена територия на бреговете на Балчик, скоро тя решила, да ги пусне на свобода, предполага се, че те са се адаптирали и създали поколения, обитавайки подводните пещери на Тюленово.

Вечерта на 18 юли 1938 г, след боледуване кралица Мария умира в Румъния. Предсмъртното желание на кралицата, сърцето й да бъде съхранено в дворцовия параклис „Света Богородица“, е изпълнено. Две години по-късно, когато Южна Добруджа е върната на България, златното ковчеже със сърцето на кралица Мария е отнесено отново в Румъния.
=
Златни пясъци
Курорт и Природен парк – Златни пясъци
Курортът Златни пясъци се намира на 20 км от Варна. В годините, когато местността не била туристическа дестинация носела името Узун Кум /в превод от турски Дълъг пясък/. За даденостите на „златния пясък“ първи заговарят братя Карел и Херман Шкорпил още през 1915 година. Идеята им била да се изгради морски санаториум и летни жилища. Макар, че санаториумът, който плануват се построява в близост до курорта Св.св. Константин и Елена, през 1924 година Карел Шкорпил успява да убеди комисия с председател Петър Стоянов, да се разчисти мястото от буренака за да се превърне в лятна детска колония. Сегашното си име, курортът получава през 1937 година, кръстен така от Братя Шкорпил заради чистия златист пясък.
С постановление на Министерски съвет от 01.12.1955г., се поставя отговорната задача да бъдат изградени два курортни комплекса край Варна: Дружба и Златни пясъци. Обявен бил конкурс за авторски колектив, за проектиране на курорта Златни пясъци.
Така начело с главен проектант архитект Георги Ганев, първи проектантски колектив станали архитектите Рачо Сточнов, Доиян Морозов и Милко Матеев. Така на 11 август 1956 година е направена първата копка на курорта Златни пясъци. Мястото е било там където днес се намира днешния хотел Лилия.
Първият хотел построен в курорта се казвал Родина, открит на 30 юни 1957 година. Първите посетитетели, били съветски туристи, дошли за баскетболни първенства. Същата година, били открити и първите ресторанти в комплекса. Така на първия етап на строителството били открити 8 хотела, 5 ресторанта и 1 сладкарница. През годините на няколко етапа още се построяват и други хотели и заведения. Като винаги строители са се стремели да запазят уникалната природа на „Узун Кум“, причината поради която съществува курорта. През 1998 курорта е обявен за приватизация, с годините става 100 % частен. Строителството продължава и до ден днешен, като на място на старите вече хотели, се изграждат нови, по-модерни такива.
В Златни пясъци летния сезон кипи, хора, купони, веселба, но ако това не ви допада октомври месец е по-спокоен. Курорта е обсипан със скулптури на съвременното изкуство. Особено интересни са някой от душовете. Определено можеш и тях да определиш като изкуство. Освен това има всякакви съоръжения за спорт – стрелба с лък, гмуркане, уиндсърф, тенис-кортове, мини голф, игрища за волейбол, баскетбол и други. При атракциите за забавления едни от най-отличаващите са виенското колело и водния парк . Акваполис е първият в България воден увеселителен парк /изграден 2003 г./ и може да приеме 3000 посетителя едновременно.
Около територията на комплекса се намира Природен парк – Златни пясъци, обявен за такъв през 1943 година. Природният парк е един от най-малките в България, но е дом за голям брой защитени растителни, животински, земноводни, влечуги у пернати видове. Тъй като курорта обсебва голяма част от площа му, на няколко пъти природния парк се разширява, а през 1977 година, се изваждат площите на курортния компекс „Златни пясъци“. На територията на природния парк са и защитените местности „Побити камъни“ и „Камчийски пясъци“

Камчия
Резерват Камчия, река Камчия, Лонгоза, Камчийски пясъци
Около устието на най-голямата българска река вливаща се в Черно море – река Камчия се ширят уникални лонгозни гори. Това дивно място се намира на около 25 км от Варна. До края на 19 век лонгозата се простирала на 10 000 ха, днес оцелели 1200 ха съсредоточени при устието й.
Река Камчия, наричана някога и Панисос и Тича, често разлива водите си в долината. По този начин е създала условията за създаване на тази подобна на джунгла растителност – Лонгоза. За да се опази ценната горска екосистема през 1951 година местността е обявена за природен резерват „Камчия“. В близост е и защитена местност „Камчийски пясъци“ заемаща 372.6 ха. Обхваща основната част от най-обширните по площ пясъчни дюни по българското черноморско крайбрежие. Също така и лонгозни гори, блатни екосистеми, храстови и тревни формации. В местността живеят редки растителни, животински и пернати видове, повечето записани в Червената книга.
В река Камчия се срещат около 25 вида риба – основен поминък на близкото рибарско селище. Около северната част на устието на реката до черноморския бряг се намира и курорт Камчия. Тук ще видите най-дългия непрекъснат черноморски плаж в България, започващ от къмпинг Рай и Романтика, минаващ през плажа при Шкорпиловци и свършващ на Черни нос.
Истинско приключение е разходката с лодка или водно колело по реката, между гъстите лиани на места оформили зелени тунели над реката. Основно за нощувки има бунгала, но също така и няколко почивни станции и хотели.
=
Шкорпиловци
На 8 км южно от устието на река Камчия и на около 45 км от Варна, е разположено село Шкорпиловци. Старото име на селото, намиращо се на около 2 км от плажа, е било – Фъндъкли /б.а. фъндък от турски лешник/, по-късно приема днешното си наименование в чест на братята Карел и Херман Шкорпил.
Зад северната част на плажа на Шкорпиловци, се намира местността „Камчийски пясъци“- част от природен парк „Златни пясъци“ . Местността обхваща плажна ивица, храстови и тревни съобщества, сладководни блата, естествени широколистни гори и изкуствено създадени иглолистни гори. Емблематична за плажа на Шкорпиловци е 230 метровата естакада, която е част от построената през 1982 година научно-изследователската база „Шкорпиловци“.
Легловата база е основно от бунгала, вили и семейни хотели обособявайки малко курортно селище. В най-южната си част, плажът на Шкорпиловци граничи с каменистия Черни нос, който го разделя от Карадере. Общата дължина на плажа заедно с плажа на Камчия е около 12 км.
Заведения в централната част на плажа не липсват през летния сезон. В приятното съчетание от гора и море, Шкорпиловци предлага наистина пълноценна и разнородна почивка. От Автогара Варна в делнични дни от 16.40 ч. тръгва автобус за Шкорпиловци.
=
Карадере
До плажа на Карадере /от турски Черен дол/ се стига през отбивката на пътя Варна/Бургас, между Бяла и Горица. Пътувайки по черен път и стигайки до плажа, ще установите, че инфраструктура няма никаква. Чисто географски граничи с плажните ивици на Шкорпиловци и Бяла. Мястото се посещава подобно на Иракли от много хора на палатка, привличащо заради природната си девствена красота. За съжаление, понякога след „природолюбителите“ остават много битови отпадъци, така че ако решите да идете на това тихо местенце, ви апелираме да събирате отпадъците си в торби, които после да отнесете на подходящи места.
Иначе на Карадере, на места обхват на мобилните телефони няма. В единия край на дългия плаж, се намират фургони на местните рибари. Макар раздърпано между навесите им се вее българското знаме.
Най-близкото място, от където може да се закупи храна и напитки е Бяла. За сметка на това, можете да играете на ръчно сглобена мрежа за плажен волейбол. За любителите на сърфа и риболова, морето предлага добри условия. Плажната ивица е дълга. В северната си част граничи с Кара борун /Черни нос/, най-северната точка на Стара планина докосваща Черно море, а в южната с природозащитения обект „Белите скали“.
=
Бяла
Град Бяла се намира на 5 км от Обзор, 50 км от Варна и 20 км от девствените плажове на Иракли. Белите брегове край морето са дали името на това място. Градът е своеобразна граница между Северното и Южното Черноморие.
Предполага се, че първите заселници в района са живеели около IV в.пр.Хр. По времето, когато там са живеели гърци, Бяла се е казвала Аспрос. Основно жителите са живеели около залива на нос Свети Атанас. В турски регистър от 1731 година името на селището се споменава като Ак дере /Бял поток/.
Заради пиратските набези, селището се изместило 2 км към сушата. Старото гръцко население се измества в Аспрос /в Гърция/, Катерини, Корино, Китрос. В къщите им се настаняват бежанци македонци, добруджанци, тракийци.
От 1984 Бяла е обявен за град. Минавайки покрай него от пътя Варна/Бургас, къщите са запазени в стария си вид. В посока плажната ивица обаче, може да се усети развиващата се туристическа визия на града.
Една от големите забележителности e природозащитения обект „Белите скали“, освен това Бяла е известна и с лозарските традиции и ароматното вино „Димят“.
Мястото е едно от трите в света където най-добре може да се наблюдава най-добре границата Креда -Терциер /скален слой бележещ измирането на динозаврите/.
За нощувки има хотели и много частни домове. А между Бяла и Обзор се намират къмпингите „Луна“, „Слънце“ и „Простор“. От Автогара Варна, има ежедневно автобуси за Бяла.
=
Иракли
Река Вая
Иракли се намира на 6 км от село Емона, на около 3 км от Баня, 20 км от Бяла и 75 км от Варна. Тя е защитена местност, обявена за такава с цел запазване на редките и застрашени растителни видове и птици. Гъбното разнобразие тук, също е голямо.
Плажът е един от малкото останали девствени плажове, нашумял с проблемите около решенията за застрояване. Плажната ивица е дълга около 3 км и достига до нос Емине. Разделен е от река Вая, вливаща се в морето, оформяйки широк лиман разделяща условно плажовете на плаж „Иракли“ и плаж „Вая“ (южно по посока на нос Емине). Около 85 % от курортна зона „Иракли“ (около река Вая и плажа) е частна собственост. В централната част на плажа Иракли има малко заведение с името Grotesque /гротеска/ където предлагат охладени напитки и хапване, а цените може да се каже са евтини.
=
Нос Емине и село Емона
Между Обзор и село Баня се намира мястото, където е роден тракийския цар Рез – село Емона. E, поне така е описано в Омировата „Илиада“. На около 2 километра от селото се намира и нос Емине, където е и един от черноморските фарове на България. Носът е най-източната част на Стара планина и разделя условно българското черноморие на северно и южно. Нос Емине е крайната точка от международния туристически маршрут Е-3, свързващ Атлантическия окен и Черно море. Българската част от машрута Е-3, е по-популярнa като Ком-Емине.
Фарът на нос Емине е открит на 15 декември 1880 година, кулата е висока 9.4 метра.
В близост на носа, е била и Палеокастро /Стара крепост/. Днес от средновековната крепост Емона почти няма останки.
На около километър от носа се намира и манастирска черква „Свети Никола“. Макар обявена за паметник на културата, тя отдавна е разграбена и изоставена. Част е от някогашен манастир „Св.Никола“, създаден около Х в., По-късно през 1805 година бил разрушен от кърджалиите, но в последствие възстановен.
Преди няколко години единствената останка от манастира – църквата е реставрирана външно, но достъпа до нея е ограничен от ограда.
В землището на село Емона е и защитената местност „Иракли“ където растат редки застрашени растителни видове и птици.
=
Елените
Ваканционно селище Елените е с изцяло южно изложение. За да стигнете до него се минава по пътя Бургас – Слънчев Бряг, завива се към Свети Влас и се намира след около 6 км. Тип затворен комплекс, в него има вили и хотели, работещи по схемата All inclusive.
Приятна комбинация от гора и море, плажът е с дължина около 700 м, дъното на морето е плитко.
Освен различните атракциони и възможноста за практикуване на 20 вида спорт, в курорта с пълна пара тече и нощния живот. Гостите на курорта ще имат възможност да опитат българска и национална кухня в ресторанти с интересни интериорни решения.
=
Свети Влас
Свети Влас се намира на 4 км от Елените и на 13 км от Несебър. Разположен под южните склонове на Стара планина!??!, простира брегът си от нос Емине до пясъчните дюни. Комбинацията и от планина и море тук е благоприятстваща целебно- климатично въздействие върху белодробни заболявания. На практика районът около Свети Влас е непризнатата Българска Ривиера, оформена от Ахелой, Равда, Слънчев Бряг, Зора, Санаториума (между Св. Влас и Зора), Инцараки, Св. Влас, Paradise Beach (Робинзон) и Елените.
Плажните ивици са са обща дължима 1,5 км и средна ширина 15 метра.
През юни 2007, в селището бе открито най-голямото яхтено пристанище в България „Марина Диневи“ – капацитета на порта е 300 яхти, 50 от които в кралския клас над 25 метра. Година преди това село Свети Влас, официално стана град.

Данни за населеното място намираме още през II век, когато селището е известно с името Лариса. През XIV век и последвалите година на османско владичество приема името Свети Власий – по името на светеца покровител на търговците и животновъдите. Тогава в околностите били разположени няколко манастира, поради което на някои места се среща и с други имена: село Манастир, Кючюк манастир. Официално с името Свети Влас, селото се записва след 1886 година, когато Източна Румелия е присъединена към Българското княжество. Един от манастирите бил с името на светеца покровител на селото, но подобно съдбата на другите четири манастира, бил опожарен от набезив периода XIV-XVII век.
=
Слънчев бряг
Слънчев бряг се намира на около 90 км от Варна .
Първата копка на курорта е направена на 1 септември 1958 година. Дотогава никой не искал да погледне пълния с отровни змии, с песъчлива и безплодна почва терен. През Средновековието на територията му се намирали два кладенеца, с които местните се изхранвали, продавайки питейна вода на жителите на Несебър, които нямали такава на своя територия.
Половин година след първата копка, бил готов първия ресторант и месец по късно първия хотел „Калина“.
Мястото където започнал строежа на комплекса било наричано Змиярника или Малката несебърска пустиня – вероятно сте чували за историята как в опити да махнат многото змии, разселват два камиона таралежи, които след две години били унищожили и последния спомен от змия.
Започнал да набира бързо слава, курортът се превръща в любимо място за семейни почивки. Днес обаче, Слънчев бряг има повече слава на място за купони, шумни забавления и луд нощен живот.
Разположен в залив с форма на полукръг, плажната ивица на Слънчев бряг достига 8 км и на места е широка до 150 метра, като заема територията между Свети Влас на север и Несебър на юг. Слънчев бряг е част от непризнатата „Българска Ривиера“, оформена от Ахелой, Равда, Слънчев Бряг, Зора, Санаториума (между Св. Влас и Зора), Инцараки, Св. Влас, Paradise Beach (Робинзон) и Елените. Всякакви забавления, спортни съоръжения, дискотеки и атракции дебнат от всеки ъгъл, така че да скучаете там е невъзможно.
=
Несебър
Вдаден в морето, древен и изтъкан от старини, Несебър е едно от най-атрактивните места по българското Черноморие. Архитектурен и исторически паметник на българската и световната култура, това градче на 37 км северно от Бургас не случайно е обявено за археологически и архитектурен резерват още през през 1956 г. Влиза в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство през 1983 г. Голямата му плажна ивица и самобитност го правят предпочитан курорт от много туристи. Археолозите доказаха съществуването на селище на несебърския полуостров още през ранно-желязната епоха (7-6 в. пр. Хр.). Оттогава датират останките на тракийско селище и крепостна стена – много преди заселването тук на дорийците и преди града да добие характер на полис от елински тип, което става ок.510 г. пр. н.е. Несебър е единственият град измежду останалите полиси по българското Черноморско крайбрежие, за който е доказано съществуването на античен театър. От намерен надпис на мраморната плоча в източната част на Съборната черква става ясно, че Месемврия (античното име на Несебър) се е съпротивлявала срещу римляните. Богата е и средновековната история на този град, който се оформя като един от най-значимите християнски центрове по западното Черноморие с много църкви и манастири. Значението на града нараства много с разширяването на българската държава на юг от Дунав. Месемврийската крепост става предна опорна точка на борбата на Византия срещу нейния нов северен съсед. Това негово разположение става понякога причина градът да понася щети от битката между България и Византия и често да сменя своите владетели. Става един от двата най-силни града на Пиргоския залив заедно с Аполония и запазва тази си позиция през цялата Античност. Не успява обаче да създаде свои колонии в залива. Затова пък успешно завладява територии във вътрешността на Тракия, основава град Аетос (Айтос), и Диамполис (Ямбол).
Несебър трупа богатства през цялата Античност, римско, а после и византийско управление. Това си личи и днес и ако се разходите по улиците му, ще забележите, че пищността е оставила своя отпечатък, въпреки тъмните времена по-късно. Привилегирован остава града и през първата и втора българска държава, царете ни са му давали относителна атономия и никога пряко не са се месели в делата му.. През третата българска държава Несебър има своя демокрация в управлението, както и олигархическа върхушка, участваща в облагородяването на градчето.
През 1925 година според спогодбата Моллов-Кафандарис част от гръцките граждани напускат Несебър и се заселват в Егейска Македония. Тамошното село Бугариово кръщават Нов Несебър. В Месемврия са заселени българи от Тракия и Македония.
Несебър с право може да се нарече един от най-красивите градове в Европа. Интерес представлява предимно старата му част, в която има около 40 църкви. В момента действа само една. По-запазените и консервирани храмове са превърнати в картинни галерии. Около 400 метра е ивицата земя, която свързва стария Несебър с новия. По средата е най-сниманият обект в града – старата мелница.
На територията на днешен Несебър работят над 200 хотела, повече от 600 частни квартири и стотици заведения за отмора и хранене. Ако имате карта на 100-те туристически обекта, подпечатайте си я тук.
=
Равда
Равда се намира в община Несебър, недалеч от с. Ахелой, на 28 километра северно от Бургас. В недалечното минало селцето беше известно с летните ученически и студентски лагери. Има удобни автобусни линии от и до Бургас и Слънчев бряг. Днес разполага с множество хотели, ресторанти, частни квартири и заведения за развлечение. Хората, които предпочитат по-тихите курорти избират Равда. Мини влакчета свързват селцето със стария Несебър.
От 1924 година бежанци от Егейска Македония се заселват в Равда. Едва след началото на промените у нас селото започва да се развива като курортно селище с богата леглова база и става популярна и предпочитана зона за лятна отмора. Плажната му ивица е широка и удобна със ситен пясък, инфраструктурата – добре развита. Има медицински пункт с готовност за спешна помощ, библиотека и поща в центъра.
=
Черноморец
На северния нос на Созополския залив на около 20 км южно от Бургас се намира Черноморец. В миналото се е казвал Свети Никола. Името му е свързано с предания за чудната икона на светеца, която била дошла отдалеч и сама си избирала мястото, където да попадне. Днес е в черквата на селото. Както знаем, Свети Никола е покровител на морето и моряците и винаги на Никулден в Черноморец има много гости. Селището датира от 1728 г. По този бряг в миналото са ставали много корабокрушения заради опасните морски течения и чести бури. Затова всеки капитан и корабособственик, минавайки с кораба си през това място отправя молби към светеца и обещава дарове за селото (от 11 дек. 2009 година е град). Казва се, че на морското дъно край Черноморец има много потънали кораби със съкровища и ценен товар. На това се дължи и любопитството на много гмуркачи и любители на подводните спортове, които претърсват редовно и щателно брега на Черноморец.
Малкият и удобен залив, падината край брега и до днес превръщат селището в атрактивна туристическа дестинация.
Заливчето, наричано от гърците Свети Никола има форма на подкова, обърната на север с отвора си. На север се вижда нос Емине, на юг – Аркутино. Климатът е много мек, морската вода през лятото се загрява до 20-26 градуса.
Градината към църквата Свети Никола е една от забележителностите на новообявеното градче.
=
Созопол
Един от най-посещаваните и самобитни наши курорти е Созопол. Намира се на 32 км от Бургас и е разположен на полуостров, съединен чрез тесен провлак със сушата, където е построена новата част на града. Днешният облик на Созопол е пряко свързан с ежегодно провежданите през месец септември празници на изкуството Аполония. За този град се казва, че е най-старият по нашето Черноморие. Първите белези за наличие на селище тук са от края на IV-III хилядолетие пр.н.е. Останки от керамика, каменни и костни оръдия на труда, както и жилища датират от бронзовата епоха. Открити са много каменни котви от II-I хил. Пр.Хр., което е свидетелство за интензивно корабоплаване.
Името Аполония Понтика селището започва да носи от 610 г. пр.н.е. когато на това място е основан гръцки полис. Кръстен е на бог Аполон, закрилник на колониите. Превръща се в голям пристанищен и търговцки център, поддържал тесни връзки с най-големите градове на Елада. Благодарение на съюза, сключен с царете на Одриското царство, Аполония Понтика вирее в мир с траките. Векове наред градът се състезава за влияние със създадения столетие по-късно недалечен град Месемврия (днешен Несебър). За да заздрави позициите си, Аполония изгражда своя колония, наречена Анхиало на юг от Месемврия. Част от силата и богатството си градът дължи на богатите залежи на сол, както и таксите от удобното си широко пристанище.
Старата част на Созопол е обявена за архитектурно-исторически резерват. Самобитни са тесните созополски улички, попили мириса на сол, бриз, старо дърво и смокини. Сред забележителностите на града са старинните къщи с типична черноморска архитектура от 18-19 век. Някои от тях запазени от времето, други – реставрирани. Интересни са църквите „Св.Богородица”, „Св.св. Кирил и Методий”, художествената галерия, музейната експозиция до южната крепостна стена.
=
Каваците
Тих красив залив на 5 км южно от Созопол, Каваците е затворен между носовете Христос и Св. Агалина. Използван е като убежище за корабите, плаващи по западния брях на Черно море в различни исторически епохи. Дъното на залива е осеяно с каменни, оловни и железни котви и фрагменти от керамични съдове от праисторическата, античната и средновековната епоха. На нос Христос има малък параклис, построен върху развалините на средновековна църква. В северната част на залива още през античността са каптирани два извора, чиято вода по водопроводи от глинени тръби се отвеждала в Аполония. На Каваците е открита цистерна с дълбочина 6 м., изградена през втората половина на 4 в. или началото на 3 в. пр. Хр. По брега на залива се простира един от най-хубавите плажове по Южното българско Черноморие. Комплекс „Каваците” е предпочитан заради тишината и ситния пясък, има добре изградена леглова база, множество фамилни вили и хотели. Работещ е и къмпинг „Каваците“, в който могат да се настанят около 60 каравани, има място за 200 палатки. Там расте красивото цвете пясъчна лилия, за което е заграден защитен резерват.
=
Царският плаж
Казват му Царски преди всичко заради изключително финия пясък и удобния залив, който се открива пред него. Закътан от силни течения и бурни вълни, Царският плаж е в северната част на залива, в който е и Созопол. Много подходящ е за семейства с малки деца заради тихата вода. Върху полуострова, в южната част на залива, освен стария град са и най-големият от созополските острови – “Свети Кирик” и яхтеното пристанище.
=
Дюни
Далче от шумните курорти по българското Черноморие, чисто и спретнато, тихо и ласкаво е модерното селище Дюни. Намира се на пътя от Созопол в посока Приморско и Царево, веднага сред боровата гора. Само на 5км южно от Созопол, Дюни е сравнително нов кукорт, построен през 1987 г. от австрийска фирма. Широкият и удобен плаж и модерните хотели го правят предпочитан за хората, обичащи уюта. Няколко архитектурни стила съчетават нашенската атмосфера с тази на Средиземноморието. Спокойно може да се причисли към луксозните курорти и не е по джоба на всеки турист. Изграден е на една от най-атрактивните черноморски ивици. Близостта му до резерватите Вельов вир, Водни лилии и блатото Стомопло, както и екзотичните дюни допълнително привличат летовници в курорта. До 19 метра достигат гребените на най-големите дюни, върху които виреят растения, включени в Червената книга на България.
Има условия за различни летни спортове – тенис на корт и на маса, стрелба с лък, уиндсърф, водни ски и др. Повечето туристи са чужденци, за разлика от другите ни морски курорти, където има и много българи. Плажът е носител на наградата Blue Flag за чиста околна среда. В непосредствена близост до Дюни се намират природен парк “Аркутино” и блатото Алепу с лимана Алепу – красиви природни местности, които също привличат многобройни туристи
=
Аркутино
Долината на водните лилии или иначе казано – Аркутино е блатисто езеро с площ от 62,2 ха гора с типичен лонгозен характер. Обявено е за природен резерват. Името му е от гръцки произход и означава „Мече блато”. Днешното езеро някога е било русло на р. Ропотамо. Езерото е образувано от потъването на част от Черноморския бряг. Във водите му растат красиви водни лилии, а над него се издига връх Калето, където има следи от тракийска крепост. Блатото е отделено от морето с пясъчни дюни. Освен водната лилия, която вирее в блатото, друг атрактивен растителен вид е пясъчна лилия, която расте близо до морския бряг. Плажът също се казва Аркутино. От залива се вижда панорамна красива гледка към остров Свети Тома. Там е единственото място у нас, където виреят диворастящи кактуси. В северно Аркутино вече започна застрояването на вилно селище, което неминуемо ще промени облика на местността.
=
Приморско
Приморско се намира на 22 км от Созопол и на около 50 км от Бургас. Разположен е на малък полуостров между заливите Стамополо и Дяволски, като през града минават и реки със същите имена. Дяволска река получава водите си от Дяволското блато, чието ниво е под морското равнище. Дяволското блато е посещавано от много рибари, в него расте и блатното кокиче.

Селището възниква през 1879 година с името Кюприя, когато хиляди бежанци напускат Странджанския край, няколко човека от странжанските села Заберново и Ургури /дн.Българи/ се заселват на мястото на днешния Приморско, който получава това име през 1934 година. Името „Кюприя“ – на български Мост , бъдещите приморци дали, тъй като полуострова навлизал почти два километра в морето.
През 1957 година пък започва изграждането на Международния Младежки Център – Приморско. Крайбрежният панорамен път свързва Приморско с близките курорти Дюни и Китен, както и с къмпинг „Перла“.
В непосредствена близост до Приморско е парк „Ропотамо“. Той е обявен за резерват през 1940 г, изменен 1956 г., а от 1962 г. е Народен пар, има площ 847 хектара. През него минава и едноимената река, чието устие се влива в Черно море. В богатия на защитени растителни и животински видове резерват се намират забележителностите: “Лъвска глава”, “Весела скала”, “Водни лилии”. В границите на парка има 4 резервата – „Змийски остров“, „Морски пелин“, „Аркутино“, „Водните лилии“
=
ММЦ в Дяволския залив
Разположен на носа между залива Стамополо и Дяволския залив се намира приветливото градче Приморско, на 52 км южно от Бургас и 6 км северно от Китен. В миналото селището се е наричало Ченгер, а по-късно Кюприя.
Съчетанието на насечени и интересни брегови форми и хълмист релеф, както и топлата морска вода през лятото го правят предпочитан курорт от много хора. Около 1 кв. км е плажната му площ, половината от нея са дюни. Недалеч са защитените територии “Водни лилии”, “Аркутино”, “Морски пелин”, блатото “Стамопуло” и резерват “Ропотамо” .
Около града минават реките Дяволска и Ропотамо. Водите на Дяволска река идват от Дяволското блато, което е под морското равнище. В Приморско се намират небезизвестният маслен нос с фантастичните лъжефиорди. Дяволският залив е лиманен и представлява природен комплекс от реката и блатото, обрасло с папур, саз и тръстика.
За климата на Приморско може спокойно да се каже, че е преход към към субтропичен – сух, мек, почти без валежи през летните месеци и нещо много интересно за него – това е най-северното селище в България, където виреят цитрусови плодове.
Когато пристигнали тук на 15 май 1879 г.заселниците заварили обрасъл с дъбова гора полуостров. Направили си колиба на една гола поляна в югозападната част на полуострова и поставили началото на ново селище. Нарекли го Кюприя, което на турски означава „мост”. Кръстили го така, защото сушата навлизала дълбоко в морето и им се сторило най-подходящото име. По-късно построили стабилен дървен мост над Дяволската река. Днес на мястото му има висящ мост. След като осъзнали важността от изграждане на пристанище жителите на селището, съгласували това си намерение с държавната власт. Строежът на вълноломна стена започнал през 1929 г., но през зимата била съборена от силните морски бури. Новото пристанище, което виждаме и днес е завършено през 1939 г. Като град на картата на България Приморско е отбелязан след преброяването през 1985г.

Китен
Китен е разположен северно от устието на река Караагач и на малък полуостров. Намира се на около 5 км от Приморско и 55 от Бургас. От двете страни на север и юг се намират двата плажа на Китен – Атлиман /тук се намира едноимения къмпинг/ и Южния плаж – разделен на Китен-юг и плаж „Къмпинг юг“/ с къмпинг „Китен“. /

До 1937 година селището носи името Урдовиза, а чак през 2005 г. получава статут на град.
Селището носело старото си име в памет на Стана Урдовиза. Според легендата тя била толкова красива, че чак турския падишах поискал ръката й. Тя се съгласила, само при условие, че освободи такава част от земята, каквато може един конник да обиколи от сутрин до здрач. рано сутринта самата тя потеглила в дива езда. Привечер след дълъг бяг с коня, се спуснала към морето и там северно от полуострова, коня паднал облян в пяна- мястото и днес се нарича Атлиман /конския залив/. Там умряла и тя и по този начин освободила от данък голяма част от Странджата -Областа нарекли Хасекията.
През 1931 г. на полуостров Урдовиза пристигат приселници от Одринска тракия и построяват 14 малки къщи. Пенчо Кротков – известен агроном от Царево /тогава град Василико/, дава името на Китен, защото отдалеч къщичките наподобявали китка и името означавало красив, прекрасен.

За Урдовиза:
Най-старите археологически данни за живот при Урдовиза се отнасят към ранната бронзова епоха / ІІІ хил.пр.хр./ и произхождат от разкопаното през 80-те години потънало селище в северната част на същия залив.През 70-те и 80-те годинив южната част на залива са открити множество керамични фрагменти както от Бронзовата/ІІІ-ІІ хил.пр.хр./, така и от Ранно желязната епоха/12-6 в. Пр. Хр./.През 1978,1979 и 1980 г. редовните експедиции на центъра по Морска История и Археология-Созопол, откриват навсякъде в акваторията на залива, каменни котви на кораби от ІІІ-ІІ хил.пр.хр., каменни и оловни щокове на котви от кораби от І хил.пр.хр., късно антична и средновековна фрагментирана керамика.Открити са и останките на няколко потънали дървени кораба.
=
Лозенец
Лозенец се намира на около 5 км от Китен, 7 от Царево и 65 км южно от Бургас. Тук е разположено ваканционно селище Лозенец и къмпингите „Юг“ и „Оазис“. Първите заселници в селото пристигат от подножието на с.Велека през 1924 година /всъщност са били изселници от Одринска Тракия/. Освен море и чайки, тогава в земите растяли много лозя, за това заселнците кръстили първоначално мястото Емберли /на името на популярен сорт грозде/, по късно дошло и познатото и до днес име Лозенец
=
Царево
Разположен на три живописни полуострова и четири залива на черноморското крайбрежие, Царево е уникален по разположението си за България. Сниман от самолет малко наподобява на Рио да Жанейро в доста умален вариант. Намира се на 70 км от Бургас и е най-голямото пристанище на юг от него. Градът е наследник на древно селище, съществувало около днешното с. Лозенец. Бреговата ивица е силно разчленена, красиви плажове се редуват със скалисти полуострови. В резултат на кърджалийските нападения по време на турското робство жителите на града се преместват и се заселват тук, в днешната стара част на града. Бил е известен с името Василико. Името му се споменава за първи път от арабския географ Идриси. Северозападно от града в акваторията на залива Арапя са открити археологически материали от късната античност. При подводни проучвания са намерени съдове от вносна червенолакова керамика, доставена от бреговете на Северна Африка, Сирия и Константинопол, което разкрива мащаба на търговските връзки на този край през античността и ранното средновековие. Пътешествениците от 15 и 16 век споменават града като значимо пристанище. Василико разполага със собствена корабостроителница, в която са изработвали риболовни лодки и морски съдове за транспорт на стоки по западния бряг на Черно море и столицата на Османската империя Цариград.
През 1882 г. градът е унищожен от голям пожар, след което е изграден на сегашното си място. До 1934. селището се нарича Василико, до 1950 г. – Царево, до 1991 г. – Мичурин.
Днес Царево е сред най-посещаваните ни южни черноморски курорти, предлагащ гостоприемство, добро обслужване, забавления, богат пазар със свежи и пресни зеленчуци, местно производство. Вечер разходката по кея над вълнолома, до пристанището, в градския парк край брега или до полуострова са истински релакс. На този полуостров се намира храмът „Успение Богородично”. Интересни са и църквите „Св.Цар Борис” и параклисът „Св.Георги”. Около Царево има множество зелени кътчета с девствена природа. Наблизо са и къмпингите „Арапя” и „Нестинарка”.
=
Ахтопол
Разположен край живописен залив на 87 км южно от Бургас, Ахтопол е перла в Южното ни крайбрежие. На мястото, където днес се намира най-южният български град, преди хилядолетия е имало селище от новокаменната и меднокаменната епоха, както и от живота на траките. През желязната епоха, то е било населено от тракийското племе тини. Предполага се, че това е станало във връзка с действията на Перикъл в Черноморската област. Градът постепенно се превръща в значимо търговско средище и започва да сече свои монети. През 5-7 в. сл.Хр.градът е възстановен от византийския пълководец Агатон, поради което е бил наречен и Агатопол.
Ахтопол е разположен на брега на морето, на скалист полуостров от северната страна на Ахтополския залив. Римляните са го наричали Перонтикус. Средновековните хроники споменават Ахтопол като търговско пристанище, приютявало много византийски, каталонски, италиански и други кораби. В някои карти от онова време е отбелязван като Гатаполи. След основаването на Българската държава селището има съдбата на повечето ни черноморски градове – ту е в български, ту – във византийски ръце, докато през 14 в. е завзет от турците. Историята на Ахтопол е свързана с множество пиратски нападения и грабежи. През 1918 г. е почти изцяло унищожен от пожар и по-късно построен отново.
С името Ахтопол е отбелязван през 15 в. Обширната плажна ивица, топлото море през лятото, ситният пясък и добрата му материална база са причините много туристи да предпочитат именно това градче за почивка. Близо до брега се намира храмът „Успение Господне” – една от малкото оцелели сгради след големия пожар. Останки от манастирската църква ”Св. Яни”, оцелели след същия пожар, могат да се видят в най-високата част на южния нос. Сред запазените следи от древността днес личат останки от античния и средновековен Ахтопол в старата част на града, от античното селище – на северния нос, надгробната могила на 400 м. югоизточно от брега. Най-посещавани обаче са останките от крепостните стени на града ( от 5-6 в.). На места те достигат до 7-8 метра. Ахтопол се намира в Община Царево, Област Бургас. Близостта му със Странджа планина и устието на река Велека допълнително го правят привлекателен за туристи от цял свят. Част е от територията на Природен парк „Странджа“
=
Варвара
Съвсем близо до брега на морето, на 3 км северно от Ахтопол се намира село Варвара. Разположено е в подножието на връх Папия. Курортът е предпочитан от любителите на уединението, а крайбрежието му е рай за леководолазите с интересния подводен свят. Плажовете са каменисти, но за сметка на това – едни от най-чистите по нашето крайбрежие. На връх Папия, западно от селото има следи от тракийско светилище и останки от тракиска крепост. От там се открива най-добрата видимост към цялото Черноморско крайбрежие, докъдето стига погледът. Съчетанието между чиста плажна ивица и прохладата на Странджа планина е причина все повече хора да предпочитат да изкарат почивката си през лятото именно там. Според легенда името на селото произлиза от думата “варвари”. В миналото тракийските племена, които живеели тук често безпокояли с набезите си гражданите на близкия Ахтопол. Не липсват хотели и вили със стаи за почивка.
=
Синеморец
Истински туристически хит в последните години е Синеморец. Курортното селище е разположено на живописен полуостров на десния бряг на голямата и пълноводна река Велека, на 90 км южно от Бургас и на 7 км на юг от Ахтопол. При подводни проучвания в залива Ботамята, южно от Синеморец, където има великолепна плажна ивица, са открити керамични фрагменти от 5-4 в.пр Хр. – свидетелство, че там е имало антично и средновековно селище.
Синеморец е имал много продължителен живот, защото в същия залив са открити котви, оловни обкови и др. археологически находки от Средновековието. На самия полуостров има малка крепост, а на най-високата част над десния бряг на река Велека – голяма тракийска могила, при разкопаването на която са намерени златни накити.
Най-ранните писмени сведения за днешното селище датират от 1498г. Църквата на селото е много стара. Тя е посветена на Свети Георги и в нея се съхраняват старинни икони. Най-забележителни от тях са иконите на св. Константин и св. Елена и тази на св.Модест.
Бързо разрастващото се туристическо селище има три големи плажа. Високият и скалист бряг в южния край крие красиви девствени кътчета.
На север от селото е устието на р. Велека, а пред него има широк залив. При вливането си реката образува пясъчна коса. Това е известната плажна ивица „Косата“ , т.е. северният плаж на Синеморец. На североизток от селцето е заливът „Свети Яни“ и местността „Корабите”.
Цялата територия на юг от Синеморец до Резово е защитена местност „Силистар“ със запазена лонгозна гора, където гнездят защитени птици.
=
Силистар
Силистар е великолепен безлюден залив, разположен между устията на реките Велека и Резовска, на 6 км южно от Синеморец. Защитената местност е един от на-красивите плажове по българското Черноморие. През Средновековието тук е имало селище с пристанище, което продължава да функционира докъм края на 18 в.
Защитената местност си има къмпинг. Намира се в граничната зона с Турция Попада на територията на природен парк „Странджа“, охранява се и се контролира от от служителите на държавно горско стопанство и общинската администрация в Царево и дирекцията на природен парк „Странджа“. Силистар е част и от защитени зони „Странджа“ за опазване на дивите птици и природните местообитания. Заради дълбокия залив водата почти винаги е спокойна, през лятото е топла и много чиста, пясъкът е златист. Плажът широк ок. 50 метра и дълъг около 1 км. Покрит е със златист пясък, а морето става постепенно дълбоко. Скален орел, гълъб хралупар, черен щъркел и други защитени птици гнездят по дюните и скалите около Силистар. Красивата пясъчна лилия вирее недалеч от брега. За любителите на плуването, брегът е много приятен и плавно преминаващ в дълбочина, а гмуркачите трябва да внимават с подводните пещери, има вероятност от водовъртежи.

Засега обстоятелството, че е защитена местност е предпазил Силистар от застрояване. Пътят дотам е труден за откриване. За щастие мястото е още диво, внимавайте през топлите месеци – има змии в гористите области.
=

Резово

Резово е последното село по българското Черноморие, точно до границата с Турция, разположено на левия бряг на река Резовска при вливането и в морето на 15 км южно от Ахтопол. Името на това малко живописно село е свързано с древния тракийски цар Резос, който според „Илиада” на древногръцкия поет Омир се е сражавал на страната на троянците. До края на 19 век то се е намирало на около 10 км навътре от брега на морето, в местност, която изобилства от паметници на тракийската древност – скални светилища, крепости и тракийски гробници, както и стари рудни разработки.
В гористите местности около Резово има следи от интензивна металургична дейност от времето на Римската империя и средновековна Византия. В местността Сгуриите, западно от Резово, се намира най-голямото находище у нас на древна металургична шлака, която се изчислява на около 100 000 тона. На 3 км западно от селото е разположен голям тракийски некропол.
Селото е имало доста неспокоен живот в миналото. Многократно ограбвано от пирати, то е сменяло местоположението си няколко пъти.
Много загадки крие и река Резовска. В нейното устие се откриват оловни щокове от 4-3 век пр.Хр., които показват, че през античността реката е била достъпна за кораби откъм морето, които са търсили от нея убежище от морски бури. Крепостта и селището при нея са имали продължителен живот – от късната античност до периода на османските завоевания.
Много туристи предпочитат Резово за почивка заради съчетанието на морски пейзаж с природното великолепие на Странджа планина.

Китен

Китен е разположен северно от устието на река Караагач и на малък полуостров. Намира се на около 5 км от Приморско и 55 от Бургас. От двете страни на север и юг се намират двата плажа на Китен – Атлиман /тук се намира едноимения къмпинг/ и Южния плаж – разделен на Китен-юг и плаж „Къмпинг юг“/ с къмпинг „Китен“. /

До 1937 година селището носи името Урдовиза, а чак през 2005 г. получава статут на град.
Селището носело старото си име в памет на Стана Урдовиза. Според легендата тя била толкова красива, че чак турския падишах поискал ръката й. Тя се съгласила, само при условие, че освободи такава част от земята, каквато може един конник да обиколи от сутрин до здрач. рано сутринта самата тя потеглила в дива езда. Привечер след дълъг бяг с коня, се спуснала към морето и там северно от полуострова, коня паднал облян в пяна- мястото и днес се нарича Атлиман /конския залив/. Там умряла и тя и по този начин освободила от данък голяма част от Странджата -Областа нарекли Хасекията.
През 1931 г. на полуостров Урдовиза пристигат приселници от Одринска тракия и построяват 14 малки къщи. Пенчо Кротков – известен агроном от Царево /тогава град Василико/, дава името на Китен, защото отдалеч къщичките наподобявали китка и името означавало красив, прекрасен.

Аркутино

Долината на водните лилии или иначе казано – Аркутино е блатисто езеро с площ от 62,2 ха гора с типичен лонгозен характер. Обявено е за природен резерват. Името му е от гръцки произход и означава „Мече блато”. Днешното езеро някога е било русло на р. Ропотамо. Езерото е образувано от потъването на част от Черноморския бряг. Във водите му растат красиви водни лилии, а над него се издига връх Калето, където има следи от тракийска крепост. Блатото е отделено от морето с пясъчни дюни. Освен водната лилия, която вирее в блатото, друг атрактивен растителен вид е пясъчна лилия, която расте близо до морския бряг. Плажът също се казва Аркутино. От залива се вижда панорамна красива гледка към остров Свети Тома. Там е единственото място у нас, където виреят диворастящи кактуси. В северно Аркутино вече започна застрояването на вилно селище, което неминуемо ще промени облика на местността.

Нос Емине и село Емона

Между Обзор и село Баня се намира мястото, където е роден тракийския цар Рез – село Емона. E, поне така е описано в Омировата „Илиада“. На около 2 километра от селото се намира и нос Емине, където е и един от черноморските фарове на България. Носът е най-източната част на Стара планина и разделя условно българското черноморие на северно и южно. Нос Емине е крайната точка от международния туристически маршрут Е-3, свързващ Атлантическия окен и Черно море. Българската част от машрута Е-3, е по-популярнa като Ком-Емине.
Фарът на нос Емине е открит на 15 декември 1880 година, кулата е висока 9.4 метра.
В близост на носа, е била и Палеокастро /Стара крепост/. Днес от средновековната крепост Емона почти няма останки.
На около километър от носа се намира и манастирска черква „Свети Никола“. Макар обявена за паметник на културата, тя отдавна е разграбена и изоставена. Част е от някогашен манастир „Св.Никола“, създаден около Х в., По-късно през 1805 година бил разрушен от кърджалиите, но в последствие възстановен.Преди няколко години единствената останка от манастира – църквата е реставрирана външно, но достъпа до нея е ограничен от ограда.