Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 23.09.2017
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558
USDUSD11.6428
GBPGBP12.2164
CHFCHF11.6882

Анкета

Какво мислите за мотористите, които карат с висока скорост по улиците на Варна?

Резултати

Loading ... Loading ...

Изкуство

Театър Варна

Арт клуб Арлекин

Адрес: Варна, ул. Цимерман 12

Мобилен: 087 876 19 14

Драматичен театър Стоян Бъчваров

Адрес: Варна, пл. Независимост 1

Телефон: 052 66 96 52

Телефон: 052 61 29 98

Уебсайт: www.dramavarna.com

Държавен куклен театър Варна

Адрес: Варна, ул. Драгоман 4

Телефон: 052 60 78 44

E-mail: varnapuppet@abv.bg

E-mail: office@vnpuppet.com

Летен театър

Адрес: Варна, Морска градина

Телефон: 052 61 28 03

Сцена Макс и Мориц

Адрес: Варна, бул. Сливница 33, х-л Черно море, club Vintage 33

Театър Българан

Адрес: Варна, ул. Братя Шкорпил 33

Телефон: 052 60 28 28

Фестивален и Конгресен Център (ФКЦ)

Фестивалният и Конгресен Център (ФКЦ) или както е по известен Фестивалният комплекс е един от символите на град Варна. Разположен е в самото сърце на града, непосредствено до централния вход на Морската градина.На територията на ФКЦ са разположени 11 зали с различен капацитет и предназначение. Най-голямата зала разполага с над 900 седящи места, сцена с размери 20/14 метра, концертен орган, 24 канална звукова система и др.Ежедневно в комплекса се провеждат концерти, кинопрожекции и семинари.Фестивалният комплекс е средище и на множество международни събития. Гордост е Международният кино фестивал „Любовта е лудост”.В рамките на на комплекса са разположени и ресторант, кафе-бар, търговски базар и други. Информация за кино прожекциите в ФКЦ, може да получите от Афиша на Морето.нет.

Адрес : бул. Сливница №2
Тел. 052/685 000
Факс: 052 / 608 446
Билетна каса: 052/ 685-214
Раб.време : 11.00 – 21.00 от понеделник до петък; 10.30 – 21.00 събота и неделя

Кино Арена

Grand Mall Varna и Mall Varna

Адрес: бул. „Владислав Варненчик“ 186
/Mall Varna/
Телефон: 052 / 57 87 42

Адрес: ул.“Андрей Сахаров“ 2
/Grand Mall Varna/

„Кино Арена Мол Варна“ разполага с 8 кинозали с общ капацитет от над 1100 места. Съгласно утвърдената практика на „Кино Арена“ – винаги да използва най-доброто техническо оборудване, залите разполагат с най-високия клас филмови прожектори и аудиосистеми, както и с всички необходими елементи, осигуряващи уют и пълен комфорт на зрителите.“Кино Арена Мол Варна“ е оборудвано и с най-модерната технология за показ на дигитално кино (Digital Cinema) от лидерите в бранша Dolby Digital Cinema и Christie Digital. Дигиталното кино предлага по-добри от стандартната кинолента образ и звук от първата до последната прожекция, както и възможности за осъществяване на алтернативни събития в салоните, като директни предавания на спорт и концерти, корпоративни презентации и много други с безкомпромисно качество на картина и звук.Двата детски къта в кината “Арена” са местата, където по оригинален начин е съчетано присъствието на място за игра на децата и кино за родителите. За спокойствието и сигурността на родителите приемаме деца на възраст от 3 до 12 год., който са застраховани по време на престоя си в детския кът.

Културен дом „Хармония“

Работно време:
От понеделник до петък – от 11.00 до 19.00 h
Събота – от 11.00 до 17.00 h
Почивен ден : Неделя

Адрес: ул. “Капитан 1 ранг Добрев “4 (до входа на Римски терми)

Регионална библиотека „Пенчо Славейков“

Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна е създадена от „Варненската Книжевна дружина“ през 1883 г. От 1945 г.библиотеката е депозиториум на българската национална книжнина. В настоящия момент Библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна е обществено-достъпна библиотека, натоварена с функциите на регионална библиотека и методичен център.Библиотеката „Пенчо Славейков“ е член на Асоциацията на регионалните библиотеки в България, Съюза на Библиотечните и Информационни Работници и участва като партньор в различни програми на Европейски неправителствени културни институти – Британски съвет, Гьоте Институт, Алианс Франсез и други. Към 1998 г. библиотеката притежава 800 000 библиотечни единици, в това число книги, периодични издания и други, които са на разположение на потребителите.От 1990 г. в библиотеката е изградена локална компютърна мрежа, с финансовата подкрепа на фондация „Отворено общество „.От 1993 г. библиотеката предлага на своите потребители електронна поща и пълен достъп до Интернет. Тази технология се използва и при междубиблиотечното книгозаемане и книгообмен.През 1997 г. Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ е носител на награда „Варна“ – „За издателска и краеведска дейност и популяризиране културата и историята на града“.

Адрес: бул. Сливница No 34- основна сграда;
бул. Осми приморски полк 110-детски и юношески отдел;
ул. Ген Паренсов 3- отдел Изкуства
Тел. 052/ 235- 458- читалня;
052/ 239- 190- заемна служба
Работно време: 8.30- 19.30 от понеделник до петък; събота- 9.00- 18.00; неделя – почивен ден

Сцена Раковина

Сцена Раковина се намира в Морската Градина. На нея могат да се видят ансамбли и изпълнители от Варна и цял свят през летния сезон. Сцената не е голяма и седящите места са малко, но разположението й предоставя възможност на всеки разхождащ се в Морската градина да се наслади на изпълененията, в акомпанент на прохладния морски бриз, пък макар и прав.

Общински детски комплекс Варна

Детският комплекс във Варна е първият такъв създаден в България през 1993 година. Голямата палитра на комплекса в три различни направления дейности събира деца от 6 до 19 годишна възраст. Ръководството на всички школи е поверено в ръцете на популярни в своята област специалисти, творци, спортисти, които ги превръщат в авторски колективи. Наред със своя опит, естетика и нравственост, преподавателите от ОДК активно включват в програмите си и идеите на младите хора, с които работят, за да могат да отговорят на актуалните им потребности и да стимулират творческия им потенциал.

Лятно кино

Адрес: жк.Младост, до бл.126

Раб.време на каса: 20:00 – 20:30 ч
Прожекциите са всеки ден от 20.30ч.
Цените за възрастни са 7 лева, а за деца до 16 години, пенсионери и хора с увреждания – 5 лева.

Театри София

Народен театър „Иван Вазов“

София, ул. Дякон Игнатий 5

02/811 9259

Държавен сатиричен театър Алеко Константинов

София, ул. Стефан Караджа 26

02/988 1060

Театър българска армия

София, ул. Г.С.Раковски 98

02/987 2956

Театър София

София, бул. Янко Сакъзов 23А

02/944 2485

Малък градски театър зад канала

София, бул. Мадрид 1

02/944 2448

Театър 199

ул. Славянска 8, 1000 София

02/987 8533

Младежки театър Николай Бинев

София, бул. Княз Ал.Дондуков 8, Билетна каса

02/988 1753

Държавен музикален театър Стефан Македонски

София, ул. Панайот Волов 3

02/944 5085

Нов драматичен театър сълза и смях

София, ул. Г. С. Раковски 127

02/987 5895

Театър Пловдив

Драматичентеатър  „Н.О.МАСАЛИТИНОВ“

Пловдив, ул. Княз Ал.Батенберг 38

Куклен театър

Пловдив, ул. Хр.Г.Данов 14

032/623 275 ?

Мюзикхолен театър Пловдив

ул. Михалаки Георгиев 5, 4000

088 955 4721

Античен  театър

032/634 008

ул. Княз Александър 38, 4000 Пловдив

032/630 476

Детски Център МАККУИН

ул. Порто Лагос 47,

089 578 7004

ТЕАТРИ Русе

Драматичен театър „Сава Огнянов“

Русе 7000, пл. „Свобода“ 4, 082 / 830 16

ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР „САВА ОГНЯНОВ“ – РУСЕ е един от най-авторитетните професионални състави в страната. Това признание е извоювано благодарение на една достолепна история и ярки съвременни изяви. Първото представление в Русе се е състояло на 27 декември 1870 г. Тогава под ръководството на видния български възрожденец, русенеца Тодор Хаджистанчев, е представена „Повестта на Ружица“, драматизация от самия него по едноименния роман на Кристоф Шмид. Представлението се изнася в салона на известния за времето си хотел „Ислях-хане“ от черковно-певческото дружество, чийто ръководител е бил Тодор Хаджистанчев. По-късно се играят и други популярни за времето си пиеси като „Многострадална Геновева“, „Малакова“ от П. Р. Славейков, „Криворазбраната цивилизация“ от Д. Войников и др. Сред участниците-артисти на тези прояви са били известни български революционери, живяли в Русе – Тома Кърджиев, Никола Обретенов, Георги Икономов. Участвали са и жени – Мариола Хаджистанчева (първата жена-актриса в доосвобожденска България), Петрана Обретенова, сподвижничката на Левски и Ботев – талантливата актриса от емигрантския театър на Войников Тодорка Бакърджиева-Дългата коса, та дори и баба Тонка Обретенова. В тези първи театрални спектакли в Русе силно се е проявил възрожденско-револю-ционният патос на времето от Възраждането в България. В края на XIX век различни театрални дружества оформят динамичния театрален живот в града: Първо българско театрално дружество в Русчук (1879), Благодетелно дружество „Искра“ (1880), Българско театрално-музикално дружество „Лира“ (1891), Русенски театрален кръжок „Виктор Хюго“ (1898). В това отношение важна роля изиграва и възрожденското читалище „Зора“. От 1902 г. забележителната сграда, перла на русенската архитектура – Доходното здание – става основно място за изнасяне на представления. През 1907 година, след няколко-годишни спорове, русенските театрални дейци се обединяват и слагат началото на Градски театър в Русе, като артистичен ръководител става Александър Робертович, участвал в известната трупа на Матей Икономов „Съвремен театър“. Създаден е и театрален комитет от видни русенски граждани, а Общината започва да субсидира театралната дейност. През сезон 1910/1911 година за първи директор е избрана голямата българска актриса Роза Попова, която допринася за бързото професионализиране на състава. По време на директорството на изтъкнатата актриса се поставят спектаклите „Дамата с камелиите“ от Ал. Дюма, „Вампир“ от А. Страшимиров, „Катастрофа“ от М. Грация, „Епидемия“ от Им. М. Разсудов. Роза Попова играе централните женски образи в тези постановки, а останалите роли се изпълняват от артисти като Живко Оджаков, Васил Гендов, Сава Стоянов, Тодор Обрешков, Павлина Обрешкова, Парашкев Кожухаров и др. Това е и началото на бурен и динамичен професионален живот на русенската трупа. На 9 април 1942 г., с указ на цар Борис III, театърът е обявен за държавен, като оттогава се финансира от Министерството на културата. С такъв статут той е и до днес.

http://www.theatre.ruse.bg/

 Държавна опера – Русе

Русе 7000, пл. ”Света Троица” № 7,
тел. 082/ 825 037
http://www.ofd-rousse.com

Русенска Опера е одържавена през 1949 г. като наследник на създадената през 1919 г. Оперна Дружба. Първата постановка – Травиата от Верди – е представена на 27 ноември 1949 г. Постановъчният екип с диригент Константин Илиев, художник Асен Попов и постановчик Драган Кърджиев оставя трайни следи в развитието на театъра. Богатият творчески потенциал на отделните състави – оркестър, хор, балет, солисти и дългогодишната съвместна работа с най-реномираните имена на българското оперно изкуство за кратко време превръщат Русенска опера в един от водещите и авангардни в репертоарно отношение оперни театри в България. На сцената на Русенска опера са работили известни личности в българския оперен театър като диригентите Константин Илиев, Добрин Петков, Ромео Райчев (дългогодишен главен диригент през 60-те и 70-те години), Борис Хинчев, Михаел Ангелов, Димитър Манолов, Иван Филев, Веселин Байчев, Георги Димитров, Милен Начев; режисьорите Драган Кърджиев, Михаил Хаджимишев, Евгени Немиров, Димитър Узунов, Стефан Трифонов, Аврам Георгиев, Пламен Карталов, Павел Герджиков; хореографите Асен Манолов, Маргарита Арнаудова, Асен Гаврилов, Петър Луканов, Хикмед Мехмедов; сценографите Асен Попов, Ани Хаджимишева, Петър Попов, Венера Наследникова, Димитър Киров, Мария Трендафилова, Иван Савов, Радостин и Бояна Чомакови; хормайсторите Атанас Димитров, Томина Синдова.

От създаването си до днес Русенска опера е свързана трайно с поколения забележителни български артисти, които формират представата за високото артистично ниво на театъра и изграждат неговия международен авторитет: Пенка Маринова, Николай Здравков, Кирил Кръстев, Иван Димов, Снежина Якимова, Мими Николова, Ана Ангелова, Анастас Анастасов, Стефан Димитров, Мария Венцеславова, Пенка Дилова, Стефка Евстатиева, Иван Консулов, Иван Кюркчиев, Емилия Ботева, Галя Горчева, Мариана Цветкова, Орлин Анастасов.Със своя интензивен творчески живот Русенска опера винаги е била привлекателна и за звезди от световен мащаб. На нейната сцена са гостували артисти като Елена Николай, Христо Бръмбаров, Тодор Назаров, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, Николае Херля, Владимир Атлантов, Глория Линд, Силвия Шаш, Ава Купър, Зинаида Пали, Питър Глосоп, Октав Енигареску, Помпей Хъръщяну; диригенти и режисьори от ранга на Уде Нисен, Марк Ермлер, Рихард Гласуп, Йон Рънзеску, Наталия Сац, Манфред Щраубе, Матиас Фогт; хореографи като Джанкарло Вантаджио, Витаутас Гривицкас, Виктор Власе, Антал Фодор, Ален Бернард.Репертоарът на Театъра има широк стилистичен и жанров диапазон. В него освен традиционните творби от световната оперна и балетна класика присъстват голям брой съвременни български и чужди заглавия, поставени за пръв път в България. Сред големите постижения в областта на съвременната оперна драматургия са първата и единствена българска реализация на Катерина Измайлова от Дм. Шостакович през 1965 г., Цар Калоян от П.Владигеров, Янините девет братя от Л. Пипков, Йоанис Рекс и Мария Десислава от П. Хаджиев, Еленово царство от К. Илиев, Семьон Котко от С. Прокофиев, Синята птица от С. Пиронков, Байка и Историята на войника от И. Стравински.

Куклен театър Русе

Русе, ул. “Княжевска” № 9,

http://puppetruse.com

През далечната 1955 година година група ентусиасти, начело с художествен ръководител Никола Кръстев, полагат основите на кукленото изкуство в град Русе. Трупата е създадена към Дома на културата на транспортните работници. На 26-и февруари 1956 година първата среща на малките русенски зрители е с приказните герои от пиесата ”Червената шапчица”. Следват спектаклите ”Лъжливото овчарче”, „Чудната къщичка”, „Русалка „ и др. На 15-и февруари 1960 година самодейният състав получава статут на „Държавен куклен театър”. Трупата пътува много, салоните са препълнени, но актьорите все още нямат своя сграда. Затова датата 1-и юни 1965 година ще остане паметна в историята на театъра. На този ден, със спектакъла ”Златното момиче”, тържествено се открива собствената сцена на русенският куклен театър. Разположена в непосредствена близост до река Дунав,сградата днес е паметник на културата (построена е по времето на Мидхат паша) и е любимо място на малките русенски зрители. През този немалък период от време на сцената на Куклен театър – Русе са творили и гостували много талантливи актьори, режисьори, сценографи и композитори, които са донесли много награди. Създадени са прекрасни, запомнящи се спектакли като „Мечо Закачко”, „Светлосиният Петър”, „Вероятните приключения на Еремия Бозуков”, „Юнакът и златната ябълка”, „Снежанка и седемте джуджета”, „Желязното момче”, „Двубой в гората”, „В света на мълчанието…ни”, „Приключения опасни със герои сладкогласни”, „Малкият принц”, За слънчевата топка и вълшебния цилиндър” и др. Не са малко и отличията, които театъра е получил- почетни грамоти от фестивалите в г. Вараждин, Югославия; г. Рига, Латвия; г. Печ, Унгария; от Министерството на просветата и Дома за изкуство и култура за деца. За успешното си представяне на Първия международен фестивал ”Златния делфин”-Варна’1972 театъра е удостоен съссребърен медал за спектакъла “Желязното момче” от Й.Радичков; на Третия международен фестивал „Златния делфин” –Варна’1978 получава бронзов медал за спектакъла „Разходка с хвърчило” от Рада Москова; на Международния фестивал „Златния делфин-Варна’88 е награден с бронзов медал за спектакъла „Папагалчето Пай” от Йордан Тодоров. По повод 25-годишнината си за цялостната си дейност и за високи творчески успехи през 1985 година театърът е удостоен с орден „Кирил и Методи” –първа степен. През всичките тези години русенският куклен театър има много гастроли. Освен в България, театъра е гастролирал в Румъния, Полша, Унгария, Югославия, Латвия, Дания, Сирия, Либия, Алжир, Германия, Русия. Русенският куклен театър има изживяно достойно минало,отброило почти половин век, а мотото му е било: „Да създадем един свят за децата-вълшебен и лиричен, мечтателен и динамичен!”

ТЕАТРИ БУРГАС

Държавен куклен театър Бургас

ДЪРЖАВЕН  КУКЛЕН  ТЕАТЪР – Бургас е професионален театър за деца, основан през 1954, а 1962г. придобива държавния си статутОт тогава до днес героите на много български и световни класически произведения за деца са оживели под светлините на рампата на театъра.Цяла плеяда талантливи актьори с любов и ентусиазъм защитава престижен репертоар и овладява всички системи кукли в спектакли, създадени от  най-добрите  режисьори, сценографи и композитори на България при чудесни условия за работа, завиден зрителски интерес и профeсионално признание на колеги и театрали.Със своите над 250 реализирани постановки, над 10 000 изиграни представления пред близо 3 000 000 зрители, задгранични турнета в Европа, Азия, Африка и Америка, множество индивидуални и колективни награди от Национални прегледи и Международни фестивали, ДКТ-Бургас се е утвърдил като един от водещите в страната.Трупата поддържа репертоар от минимум 20 заглавия, като всеки сезон се създават 4 нови постановки и се изнасят близо 300 представления.Театъра разполага с модерна озвучителна и осветителна техника и 200 места.През 2002г. директора на театъра бе наградена от Министъра на Културата с плакет и грамота за приноса и в развитието на българския театър.През 2006г. ДКТ-Бургас стана първият куклен театър, носител на учредената от Министъра на Културата награда за най-високи финансови показатели и изключителни творчески постижения.

Драматичен театър „Адриана Будевска“

Театралното дело в Бургас се корени в последната четвърт на ХІХв., когато местни учители показват на сцената „Изгубена Станка“ на Илия Блъсков, „Ловчански владика“ на Теодор Икономов и „Многострадална Геновева“ на Добри Войников. Този „училищен театър “ продължава и след Освобождението. В края на ХІХв. В Бургас гостуват първите софийски театрални трупи – „Основа“ и др. През това време естествено място за театрална дейност стават просветните дружества „Милосърдие“, „Заря“, „Отечество“ и „Напредък“. Театралните изяви на тези дружества очертават един по-значим репертоарен интерес към автори като Вазов, Толстой, Хауптман, Ибсен и др. Проектират се и се осъществяват целогодишни театрални сезони.  Така естествено се стига до общинско решение от 1914г. в Бургас да се създаде субсидиран постоянно действащ театър. Но едва през есента на 1918г. е сформирана актьорска трупа, която започва репетиции на няколко пиеси, първа от които – на 1 февруари 1919г. е показана „Сватбата на Кречински“ от Сухово-Кобилин. Следват „Женитба “ от Гогол, „Кин“ от Ал. Дюма-баща, „Бащата“ от Стриндберг, „Доходно място“ от Островски и др.  Създатели на театъра са: Антон Попов, Трайко Антонов, Любомир Кереков, Атанас Христов, А. Зидаров, Надя Станиславска, Мара Пенкова, Иван Пенков и др.Бургаските зрители са имали възможността да се наслаждават на играта на такива колоси в театралното изкуство като: Кръстьо Сарафов, Константин Кисимов, Сава Огнянов и др. Високата художественост, умелото съчетаване на класическия и съвременен репертоар, постигането на добър баланс между жанровете, новаторската режисура и ярката актьорска игра утвърждават марката на Бургаския театър като еталон за театралното изкуство в България.На сцената на театъра през годините осъществяват своите най-значими спектакли режисьорите:Тачо Танев, Вили Цанков, Леон Даниел, Юлия Огнянова, Методи Андонов, Асен Шопов, Гриша Островски, Младен Киселов, Йордан Саръиванов, Людмил Стайков, Красимир Спасов, Иван Добчев и др. Своите най – добри роли изиграват актьорите:Георги Попов, Милка Туйкова, Наум Шопов, Стоян Стоев, Ани Бакалова,Сава Хашъмов, Цено Кандов, Ицхак Финци, Йосиф Сърчаджиев, Пламена Гетова и др. Творили са театралните художници: Младен Младенов, Тодор Станилов, Вечеслав Парапанов и др.    Театърът разполага с голяма сцена и зрителен салон с 400 места.    Бургаският театър е съорганизатор на Международния театрален фестивал „На брега“, който се провежда всяка година през месец септември.